Бедността е сериозен проблем пряко обвързан с почти всички останали устойчиви цели. Тя е трудна за концептуализиране, но прекалено спешна заплаха за стотици милиони хора по света (почти колкото парите на Джефката). Бедността е порочен кръг, който за жалост не може да се разреши като просто се дадат зелени банкноти в ръката на някой гладуващ.
Редистрибуционната функция на икономиката има нужда от сериозно побутване от страна на институциите, за това и ООН са задали параметри. Те искат до 2030 да няма хора живеещи под прага на екстремната бедност – под 1,25$ на ден.
Възниква въпросът как стигнахме до тук? Как е възможно да има такава огромна разлика в богатството на държавите? Отговорът е комплексен колкото проблема, но бърз поглед назад към средновековието (когато всички освен царете са били бедни) ще ни подскаже защо това е един от проблемите на 21 век. Европа е била изворът на иновациите, допринесли за глобализацията, от която се пораждат колонии, робство и разруха на култури. Това нечестно предимство се разширява с вековете и като последствие получаваме икономически силни държави и такива, които са експлоатирани за ресурси.
Мисията дефинирана от ООН е ясна – уравновесяване на силите. Не е случайно, че това е първата цел – неравенството е причината за много незаслужено страдание по света.
Световни организации борещи се против бедността са Oxfam и OPAD, а в България най-активни са УНИЦЕФ.
