Сърфове от водорасли

blog picture

Бордовете за сърф се произвеждат предимно от пластмаса – полистирол и полиуретан. Професионалните сърфисти сменят по няколко на година заради износване, а производството им въобще не е щадящо към природата.

The Sea Lettuce е сърф, който е направен от водорасли и стъклопласт. Морската салата, инвазивен вид водорасли, покриват целия плаж от ръба на водите до морската стена. Те застрашават местната морска трева, нарушавайки екосистемата в залива. Докато приливът се оттегля, морската салата изсъхва, произвеждайки водородно-сулфиден газ, който е свързан с инциденти в цяла Франция при изхвърлянето на водораслите. „След като видях огромния проблем в залива с морската салата, исках да видя дали е възможно да се направи нещо конструктивно и положително от нея“, споделя Чарли Кадин, който стои зад идеята.

За сега сърфовете се правят единствено по поръчка и бройките са ограничени. Кадин обаче се надява да може технологията да се използва и в широкото производство.

Устойчива палатка, предвидена за екстремни условия

blog picture

Климатичните промени вече засилват ефекта на бедствията в някои региони – по дълги суши, по силни урагани… Крайно време е да се установят безопасни условия за хората, които емигрират заради подобни феномени.

Канадския дизайнер и архитект Абеер Сейкали предлага изобретение, което поставя удобство на хората в риск на преден план. Сгъваемата тента е изтъкана по специален дизайн, който и позволява да събира дъждовна вода. Също така, палатката складира и използва слънчева енергия, за да може да предостави електричество в екстремните условия на пустиня.

Weaving a Home е идея, която ни показва нуждата от действия сега, за да се минимизират утрешните проблеми. Такива дизайни са важни, но не трябва да забравяме, че все още имаме шанс да намалим емисиите си и следователно нуждата от подобни мерки.

Ядливи пръстени-опаковки за бирени кенове

blog picture

Пластмасовите пръстени за бири са едни от най-коварните отпадъци попадащи в океаните. Те са издръжливи и еластични, което ги прави много опасни за птици и морски животни. Дори и алуминиевите кенчета от бира да са рециклируеми, тяхната опаковка няма да се разгради в близките 100-500 години.

За това ядливите пръстени за бира са толкова важни, както и интересни. Устойчивата алтернатива е направена от панделки от ечемик и пшеница – остатъчни материали от пивоварския процес. Методът на производство е страхотен пример за циклична практика, която добавя стойност докато опазва околната среда.

Saltwater Brewery, които стоят зад идеята са малка пивоварна във Флорида, САЩ, която цели да провокира промяна в индустрията. Основателите са моряци и сърфисти, които обичат океаните и се надяват да наложат ядливите пръстени като стандарт и за големите играчи.

Явно подходът им действа, защото наскоро марката Corona обявиха, че също ще заменят пластмасата с предложената алтернатива. Дано това подтикне и другите компании да последват.

Мебели от необработено дърво

blog picture

Когато става дума за устойчив интериорен дизайн, повечето от нас си представят дървени плотове и стени от мъх. Замисляли ли сте се обаче за отпечатък, който има обработеното дърво? Масовата горска сеч може да е фатална за някои региони, а обработката може да коства много емисии (взимайки предвид различните степени на обработка и транспорта на междинните продукти).

Британската компания Full Grown предлага доста нестандартно решение на тези проблеми. Вместо да правят мебели от обработени плоскости, те отглеждат дръвчета, които растат във формата на мебелите. Този сложен процес комбинира наука, изкуство, овощарство и дизайн по уникален начин.

Алис и Гавин Мунро са двойката стояща зад проекта. Те са прекарали последните 13 години в проучване и разработване на техниката, която използват за направата на мебелите. „След като посадим дръвчетата ги поставяме в рамка, която да ги оформи. Тайната съставка е време – важно е да укрепнат, за да се използват възможно най-дълго. Това е истинската устойчивост на нашия продукт“.

Вижте повече на сайта им – https://fullgrown.co.uk/

Биоразградими маски със семена

blog picture

В последната една година COVID-19 коренно промени много аспекти от нашия живот. Много от нас за първи път трябваше да се карантинират или да носят маски. В началото на „локдауните“ видяхме много примери за това как природата се завръща на неочаквани места. Въпреки това, пандемията увеличи многократно консумацията на пластмасови маски, които не се рециклират.

Разбира се, най-добрият начин да опазим природата (и себе си от вируса) е да носим маски за многократна употреба. Така сме сигурни, че нищо не попада в инсинераторите и съответно във въздуха.

От друга страна е интересно да видим креативните решения, които се появяват от нуждата да носим маски. Един страхотен пример за идейно решение са биоразградими маски, от които поникват цветя! Нидерландската създателка, Мариан Де Груут-Понс, споделя че е била провокирана от пластмасовите маски и желание промяна. Тя е дизайнер, който използва природосъобразни материали за проектите си и е искала да обвърже страстта си с належащите дилеми. „Хубаво е хората да мислят за хармонията в природата в ежедневието. Надявам се маските ще помогнат не само за намалянето на пластмасата, но и за запазването на пчелите“, споделя Мариан.

Ние сме напълно съгласни с нуждата от подобни продукти. Разгледайте магазина ни за да видите новите ни картички със семена и подарете картичка с „букет“ на близък човек!

Цел 12 – Отговорно Консуматорство и Производство (SDG12)

Тази и следващите няколко цели са нашият основен фокус – нашата работа цели да представи възможности и решения, които да помогнат за справянето с тези проблеми.

Тази цел е насочена към промяната на отношението, което имаме към всичко, което си купуваме. Това отношение малко или много е продиктувано/стимулирано от компаниите, които ни рекламират и предоставят самите продукти. Тъй като мотивацията на компаниите често е да продадат възможно най-много бройки, те използват различни маркетингови тактики за предлагане, които дават резултати. Един притеснителен ефект от това е прекалената консумация – известен пример е бързата мода, която стимулира купуването на около 30 артикула на година (в пъти повече от преди 20 години).

Именно за това е важно, всеки от нас, като консуматор, да е информиран за изборите, които прави. Увеличаването на инфраструктурата и навиците свързани с рециклиране са една позитивна посока за развитие, но съвсем не е достатъчно. Нужно е действията ни да пасват с реалността – а тя е че ако продължаваме сегашния тренд, до 2050 година ще са ни нужни 3 планети за да поддържаме начина си на живот. Този показател се следи от World Overshoot Day, за който сме говорили в предишни видеа.

Ние се стараем да предлагаме продукти, които са алтернатива на тези, които причиняват замърсяване. Също така избираме материали като стомана, бамбук и памук, защото те са изцяло възобновяеми (за разлика от пластмасата например). В крайна сметка капитализмът повелява изборът да е в ръцете на купувача – като такива, всички ние гласуваме за това кой бизнес да е оцелее и кой не. Нашият съвет е да цените и да се отнасяте отговорно с тази сила.

Цел 11 – Устойчиви Градове и Общности (SDG11)

Устойчивите градове са тези пригодени за пешеходци, вместо за коли. Те са с достъпни наеми, подобрена санитация и достатъчно зелени площи. Гетата са първото предизвикателство, което със сигурност не се разрешава с разруха и релокация. Градовете увеличават броя на жителите си, често без да се взимат мерки за последствията. Това включва подобряване на мрежата от градски транспорт, осигуряване на паркове, учебни заведения и оптимизиране на общите пространства за хора с увреждания.

Купищата аспекти, които влизат в правилното градско планиране имат една основна цел – намаляването на замърсяването (шумовото и на въздуха). Тази цел изисква разделянето на себедостатъчни квартали, в които жителите имат достъп до всичко нужно на малко разстояние. Така се намалява транспорта с кола, който е една от сериозните пречки за постигането на тази цел.

Разбира се всички устойчиви промени трябва да не са в разрез с културното наследство на града/общността – важно е опазването на идентичността, за да може да се поддържа мирното съжителство на общността.

Цел 10 – Намаляване на неравенството (SDG10)

Неравенството е симптом на недемократични принципи и корупция. Въпрос на лично мнение е до каква степен икономиката трябва да набляга на ефективност или на равенство. Ако вземем пример от скандинавските страни, водещи в почти всички важни показатели – осигуряването на шансове за развитие на хора в неравностойно положение се оказва печеливша стратегия. От другата страна на тази монета е въпросът с мотивацията и ефективността на гражданите, но пак отбелязваме, че кое надделява е въпрос на лични убеждения.

Неравенството между страните е друг, по-сложен въпрос. Както споменахме в първата цел, има множество социо-културно-исторически фактори за неравенството. То е проблем, който върви ръка за ръка с бедността. За да можем въобще да го концептуализираме трябва да си дадем сметка, че ние сме сравнително привилегировани, че живеем на прага на ЕС – институция поставяща демократичните ценности на първо място.

Начинът за разрешаване на неравенството е съвместно желание и усилие – запазване на ценния човешки ресурс и оползотворяването му в благородна посока. Основна мерна единица за тази цел е повишаване на дохода на най-бедните 40% от световното население, които към този момент разполагат с по-малко от 25% от световните доходи.

Цел 9 – Индустрия, Иновация, Инфраструктура (SDG9)

Трите И-та са три основни елемента подпомагащи развитието на икономиката – от което пък произлизат повишаването на стандарта на живот и работоспособност на младите. Тук става въпрос за концентрация на държавните и институционалните проекти към устойчивото бъдеще.

Индустрията вече среща трудностите на климатичните промени, а в някои сектори вече е започнала реформацията с цел постигане на екологично съобразен модел на работа. Един начин за постигане на бърз преход към зеленото бъдеще са технологичните иновации в сферата на blockchain и AI. Тези навлизащи технологии позволяват бързата оптимизация на производството и достъпа до услуги.

На по-базово ниво – развиващите се страни трябва да работят усилено в създаването на пътна, хидро и електрическа инфраструктура. Тези инвестиции ще позволят скалирането на икономиката в най-бедните страни, което ще ги направи по-малко зависими от природните им ресурси (което е неустойчив модел на развитие).

Цел 8 – Заетост и Икономически растеж (SDG8)

Тази цел съчетава в себе си стремежа за създаване на работни места за млади хора и просперитета на икономиката (който със себе си носи по-добър стандарт за живот).

Идеята е да се развиват сектори, които са с благоприятни условия за работа на младите – те от своя страна да задвижат силата на иновациите. Всяка здравословна икономика изисква високи нива на заетост, както и лесна интеграция на групата „нито учещи, нито работещи”.

Важен аспект на тази цел е ерадикирането на принудителния труд, който носи редица опасности със себе си. Експлоатацията на деца и трафикът на хора (който често се случва под предтекст за работна възможност) са сериозни проблеми в развиващите се страни. Единствения начин те да бъдат разрешени до 2025, както ООН предвижда, е да се предлагат легитимни и устойчиви работни места, осигуряващи добър стандарт на живот на домакинството.

Ефективен начин за подхождане към този проблем са използване на технологичните иновации като платформи за работа и следването на обучения обогатяващи уменията на младите. Както много други цели от списъка, и тази е пряко обвързана с другите – качествено образование, край на бедността и равенството между половете са само най-пряко зависимите.