Цел 2 – Край на световния глад (SDG2)

Въпреки сериозния напредък към намаляването на глада след индустриалната революция, все още има хора с хронично недохранване заради екстремна бедност в много региони. Проучване на ООН от 2017 отчита, че близо 20 млн хора в Африка са застрашени от умиране от глад.

Постигането на тази цел изисква сериозни колаборативни усилия, които носят собствени опасности. Важно е достапът до храна да не е зависим от политически режими или чуждестранни интереси – това може да задълбочи вече трудното предизвикателство.

Важна перспектива за нас е фактът, че 1/3 от произведената храна се озовава на бунището. Странно е как ние не обръщаме внимание на този безценен ресурс за гладуващите. Призоваваме ви да разгледате видеото ни за намаляване на хранителния отпадък, като начин да направите позитивна промяна във вашето ежедневие.

Появяват се интересни технологични решения на редистрибуционни проблем с храната, които оперират на локално ниво – платформата Too Good to Go е страхотен пример. У нас най-отдадените на разрешаването на този проблем са Българската хранителна банка – не се колебайте да разгледате с какво вие можете да помогнете.

Цел 1 – Край на екстремната бедност (SDG1)

Бедността е сериозен проблем пряко обвързан с почти всички останали устойчиви цели. Тя е трудна за концептуализиране, но прекалено спешна заплаха за стотици милиони хора по света (почти колкото парите на Джефката). Бедността е порочен кръг, който за жалост не може да се разреши като просто се дадат зелени банкноти в ръката на някой гладуващ.

Редистрибуционната функция на икономиката има нужда от сериозно побутване от страна на институциите, за това и ООН са задали параметри. Те искат до 2030 да няма хора живеещи под прага на екстремната бедност – под 1,25$ на ден.

Възниква въпросът как стигнахме до тук? Как е възможно да има такава огромна разлика в богатството на държавите? Отговорът е комплексен колкото проблема, но бърз поглед назад към средновековието (когато всички освен царете са били бедни) ще ни подскаже защо това е един от проблемите на 21 век. Европа е била изворът на иновациите, допринесли за глобализацията, от която се пораждат колонии, робство и разруха на култури. Това нечестно предимство се разширява с вековете и като последствие получаваме икономически силни държави и такива, които са експлоатирани за ресурси.

Мисията дефинирана от ООН е ясна – уравновесяване на силите. Не е случайно, че това е първата цел – неравенството е причината за много незаслужено страдание по света.

Световни организации борещи се против бедността са Oxfam и OPAD, а в България най-активни са УНИЦЕФ.

Цели за устойчиво развитие SDGs

В една нова поредица бихме искали да ви разкажем за тези цветни квадратчета, които се прокрадват от време на време на разнообразни места в интернет. Целите за устойчиво развитие (Sustainable Development Goals) са анализационна рамка разработена от ООН, която цели да дефинира проблемите и да категоризира решенията.

Целите са официално приети през 2015 г и за всяка насока има дефинирани параметри, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г. ООН е институция стремяща се към световен мир и равенство, но за жалост има прекалено малка изпълнителна сила. Те разчитат на кооперация между държави и организации, която е възможна единствено с ясно дефинирани, общо полезни цели.

Критиците на SDG твърдят, че 17 е прекалено дълъг списък за топ-приоритетни задачи, за да може да се вземат на сериозно. Валиден аргумент е това, че само с хубави думи и цветни картинки не се постига нищо. Грешката обаче е именно в смисъла на поставените цели – те са оценителна и анализационна рамка. Те обединяват и поощряват всеки човек, фирма, организация, държавна институция, които предприемат действия с цел подобряване на света чрез една или повече от целите.

Дали списъците са полезни или не, това е въпрос на лично убеждение (за мен те често превръщат мечти в планове, които стават реалност). Безспорно е обаче, че SDG стават все по-популярни и общоприети – а това може неминуемо ще произведе резултати от които отчаяно се нуждаем.