Неравенството е симптом на недемократични принципи и корупция. Въпрос на лично мнение е до каква степен икономиката трябва да набляга на ефективност или на равенство. Ако вземем пример от скандинавските страни, водещи в почти всички важни показатели – осигуряването на шансове за развитие на хора в неравностойно положение се оказва печеливша стратегия. От другата страна на тази монета е въпросът с мотивацията и ефективността на гражданите, но пак отбелязваме, че кое надделява е въпрос на лични убеждения.
Неравенството между страните е друг, по-сложен въпрос. Както споменахме в първата цел, има множество социо-културно-исторически фактори за неравенството. То е проблем, който върви ръка за ръка с бедността. За да можем въобще да го концептуализираме трябва да си дадем сметка, че ние сме сравнително привилегировани, че живеем на прага на ЕС – институция поставяща демократичните ценности на първо място.
Начинът за разрешаване на неравенството е съвместно желание и усилие – запазване на ценния човешки ресурс и оползотворяването му в благородна посока. Основна мерна единица за тази цел е повишаване на дохода на най-бедните 40% от световното население, които към този момент разполагат с по-малко от 25% от световните доходи.
