Цел 8 – Заетост и Икономически растеж (SDG8)

Тази цел съчетава в себе си стремежа за създаване на работни места за млади хора и просперитета на икономиката (който със себе си носи по-добър стандарт за живот).

Идеята е да се развиват сектори, които са с благоприятни условия за работа на младите – те от своя страна да задвижат силата на иновациите. Всяка здравословна икономика изисква високи нива на заетост, както и лесна интеграция на групата „нито учещи, нито работещи”.

Важен аспект на тази цел е ерадикирането на принудителния труд, който носи редица опасности със себе си. Експлоатацията на деца и трафикът на хора (който често се случва под предтекст за работна възможност) са сериозни проблеми в развиващите се страни. Единствения начин те да бъдат разрешени до 2025, както ООН предвижда, е да се предлагат легитимни и устойчиви работни места, осигуряващи добър стандарт на живот на домакинството.

Ефективен начин за подхождане към този проблем са използване на технологичните иновации като платформи за работа и следването на обучения обогатяващи уменията на младите. Както много други цели от списъка, и тази е пряко обвързана с другите – качествено образование, край на бедността и равенството между половете са само най-пряко зависимите.

Цел 5 – Равенство между половете (SDG5)

Дискриминацията под всякаква форма води до загуба на потенциал и трайни ефекти върху менталното здраве на потърпевшите. Заради непропорционално голямата роля на жените в грижата на децата, те често са дискриминирани на работното място. Изборът дали да създаде семейство е личен и трябва да не бъде наказван (нито от обществото нито от работодателя).

Насилието над жени е сериозен проблем в България, който рядко бива адресиран. Това което всеки може да направи против всеки вид дискриминация е да не остава безразличен. Стоящите отстрани са хората, често определящи съдбата на жертвата.

Тази цел е трудна за категоризиране и разрешаване, именно защото е внедрена в общественото мислене. Фондация „Асоциация Анимус“ предлага помощ на деца и жени пострадали от насилие – начинът за разрешаването на проблема е споделяне и съвместна работа.

Цел 4 – Качествено Образование (SDG4)

Всички сериозни проблеми са разрешени от амбициозни хора, получили качествено образование. Докато за много от нас 12 години училище са скучната норма, милиони хора нямат достъп до възможностите, които то предлага. Един начин това да се опише в цифри е, че всяка допълнителна година образование повишава доходността с между 5-10%.

Активисти като нобеловата лауреатка Малала са рядкост, но хората в нейната дискриминирана позиция, често нямат глас. Дете борещо се за образованието си е трогваща история, но хората отговорни за постигането на равенство в образованието са именно привилегированите оразовани възрастни.

Образованието не е само училище, то е и система за усвояване на нова информация, важна за световния прогрес. Може да се каже, че проблеми като глада, бедността или промените в климата разчитат на качественото образование, за да се постигне истинска трайна промяна.

Липсата на качествено образование е проблем и в България – много ученици не срещат подкрепа в обучителния процес или започват работа заради несигурност в семейния бюджет. Заедно в Час е българска организация занимаваща се със свързването на учители и ученици в неравностойно положение. Подкрепяйки тях и други подобни инициативи е инвестиция в потенциала на българските умове.

Цел 3 – Добро Здраве (SDG3)

Тази цел комбинира няколко важни проблема свързани с човешкото здраве. От една страна тя е насочена към намаляването на смъртността на майките при раждане и на деца до 5 години – сериозни предизвикателства в недоразвитите райони. Тези фактори, освен лично съкрушаващи са и източникът на близо експоненциалното увеличение на популацията в бедните региони – то от своя страна задълбочава проблемите с бедността и глада.

Друга актуална насока е справянето с болести и епидемии като ХИВ, малария и COVID-19. Това е битка, която много хуманитарни организации водят от десетилетия. Вирусите са пряко обвързани с промяната в климата и стават все повече и все по-трудни за неутрализиране. Хигиената играе основна роля в това предизвикателство, тоест достапът до чиста вода и медикаменти е от първа важност.

COVID ни показа колко неподготвени са много от развитите страни да посрещнат подобна заплаха. Спазването на социална дистанция и носенето на маска са минимумът, който всеки от нас може да направи за справянето с настоящата криза.

Световната Здравна Организация (WHO) и фондации като Bill & Melinda Gates Foundation са на фронтовите линии с нови и стари заплахи за здравето.

Цел 1 – Край на екстремната бедност (SDG1)

Бедността е сериозен проблем пряко обвързан с почти всички останали устойчиви цели. Тя е трудна за концептуализиране, но прекалено спешна заплаха за стотици милиони хора по света (почти колкото парите на Джефката). Бедността е порочен кръг, който за жалост не може да се разреши като просто се дадат зелени банкноти в ръката на някой гладуващ.

Редистрибуционната функция на икономиката има нужда от сериозно побутване от страна на институциите, за това и ООН са задали параметри. Те искат до 2030 да няма хора живеещи под прага на екстремната бедност – под 1,25$ на ден.

Възниква въпросът как стигнахме до тук? Как е възможно да има такава огромна разлика в богатството на държавите? Отговорът е комплексен колкото проблема, но бърз поглед назад към средновековието (когато всички освен царете са били бедни) ще ни подскаже защо това е един от проблемите на 21 век. Европа е била изворът на иновациите, допринесли за глобализацията, от която се пораждат колонии, робство и разруха на култури. Това нечестно предимство се разширява с вековете и като последствие получаваме икономически силни държави и такива, които са експлоатирани за ресурси.

Мисията дефинирана от ООН е ясна – уравновесяване на силите. Не е случайно, че това е първата цел – неравенството е причината за много незаслужено страдание по света.

Световни организации борещи се против бедността са Oxfam и OPAD, а в България най-активни са УНИЦЕФ.

Цели за устойчиво развитие SDGs

В една нова поредица бихме искали да ви разкажем за тези цветни квадратчета, които се прокрадват от време на време на разнообразни места в интернет. Целите за устойчиво развитие (Sustainable Development Goals) са анализационна рамка разработена от ООН, която цели да дефинира проблемите и да категоризира решенията.

Целите са официално приети през 2015 г и за всяка насока има дефинирани параметри, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г. ООН е институция стремяща се към световен мир и равенство, но за жалост има прекалено малка изпълнителна сила. Те разчитат на кооперация между държави и организации, която е възможна единствено с ясно дефинирани, общо полезни цели.

Критиците на SDG твърдят, че 17 е прекалено дълъг списък за топ-приоритетни задачи, за да може да се вземат на сериозно. Валиден аргумент е това, че само с хубави думи и цветни картинки не се постига нищо. Грешката обаче е именно в смисъла на поставените цели – те са оценителна и анализационна рамка. Те обединяват и поощряват всеки човек, фирма, организация, държавна институция, които предприемат действия с цел подобряване на света чрез една или повече от целите.

Дали списъците са полезни или не, това е въпрос на лично убеждение (за мен те често превръщат мечти в планове, които стават реалност). Безспорно е обаче, че SDG стават все по-популярни и общоприети – а това може неминуемо ще произведе резултати от които отчаяно се нуждаем.