Цел 10 – Намаляване на неравенството (SDG10)

Неравенството е симптом на недемократични принципи и корупция. Въпрос на лично мнение е до каква степен икономиката трябва да набляга на ефективност или на равенство. Ако вземем пример от скандинавските страни, водещи в почти всички важни показатели – осигуряването на шансове за развитие на хора в неравностойно положение се оказва печеливша стратегия. От другата страна на тази монета е въпросът с мотивацията и ефективността на гражданите, но пак отбелязваме, че кое надделява е въпрос на лични убеждения.

Неравенството между страните е друг, по-сложен въпрос. Както споменахме в първата цел, има множество социо-културно-исторически фактори за неравенството. То е проблем, който върви ръка за ръка с бедността. За да можем въобще да го концептуализираме трябва да си дадем сметка, че ние сме сравнително привилегировани, че живеем на прага на ЕС – институция поставяща демократичните ценности на първо място.

Начинът за разрешаване на неравенството е съвместно желание и усилие – запазване на ценния човешки ресурс и оползотворяването му в благородна посока. Основна мерна единица за тази цел е повишаване на дохода на най-бедните 40% от световното население, които към този момент разполагат с по-малко от 25% от световните доходи.

Цел 1 – Край на екстремната бедност (SDG1)

Бедността е сериозен проблем пряко обвързан с почти всички останали устойчиви цели. Тя е трудна за концептуализиране, но прекалено спешна заплаха за стотици милиони хора по света (почти колкото парите на Джефката). Бедността е порочен кръг, който за жалост не може да се разреши като просто се дадат зелени банкноти в ръката на някой гладуващ.

Редистрибуционната функция на икономиката има нужда от сериозно побутване от страна на институциите, за това и ООН са задали параметри. Те искат до 2030 да няма хора живеещи под прага на екстремната бедност – под 1,25$ на ден.

Възниква въпросът как стигнахме до тук? Как е възможно да има такава огромна разлика в богатството на държавите? Отговорът е комплексен колкото проблема, но бърз поглед назад към средновековието (когато всички освен царете са били бедни) ще ни подскаже защо това е един от проблемите на 21 век. Европа е била изворът на иновациите, допринесли за глобализацията, от която се пораждат колонии, робство и разруха на култури. Това нечестно предимство се разширява с вековете и като последствие получаваме икономически силни държави и такива, които са експлоатирани за ресурси.

Мисията дефинирана от ООН е ясна – уравновесяване на силите. Не е случайно, че това е първата цел – неравенството е причината за много незаслужено страдание по света.

Световни организации борещи се против бедността са Oxfam и OPAD, а в България най-активни са УНИЦЕФ.